Русия става все по-зависима от Китай и рискува да се превърне в негова икономическа колония с течение на времето. Това каза Уилям Бърнс, бивш посланик на САЩ в Москва, а сега директор на ЦРУ в реч пред Института за обществена политика "Бейкър" към университета Райс в Хюстън, САЩ. Сега вече Русия е силно зависима от Китай по отношение на износа на енергия и други суровини и това е само едно от последствията от отприщената от Москва война, която Бърнс нарече „гигантски стратегически провал“.
„Помислете не само за загубите в човешка сила и техника. Не само за унижението, което руските въоръжени сили претърпяха в много аспекти и разкриването на техните слабости. Не само за дългосрочните щети, които санкциите и експортните ограничения наложиха, както и за факта, че над 1000 западни компании си тръгнаха от Русия - какъв ще е ефектът от това върху нейните икономически перспективи“, каза Бърнс като добави, че другото, което трябва да се помни е, че президентът Владимир Путин се опита да отслаби и разцепи НАТО, цитира думите му Newsweek. В действителност се оказа, че Алиансът продължава да води единна политика и дори се разширява - след като Финландия се присъедини към него, скоро изглежда, че и Швеция ще бъде приета за 32-рата членка на НАТО.
ОЩЕ: The Economist: На националистите в Китай не им харесва името Владивосток
"Като се добави към това и нарастващата зависимост на Русия от Китай, от моя гледна точка излиза, че Путинска Русия си вкара чудовищен автогол", заключи Бърнс.
Източник: Getty Images
Следва да се отбележи, че търговският оборот между Русия и Китай се е увеличил с 29,3% през 2022 г. до 190 млрд. долара. И в това нямаше да има нищо лошо, ако ръстът не се дължеше на намаляването на външния пазар за руски петрол, въглища и други суровини, както и на замяната на западните стоки в Русия с по-малко качествените китайски. Докато преди руският износ на петрол беше добре диверсифициран, то през март тази година 91% от доставките вече се падат на Китай и Индия, по данни на Vortexa. Китай купува 1,65 милиона барела на ден (почти 49% от руския износ на суров петрол), а Индия - 1,43 милиона, при това на намалени цени, пише The Moscow Times.
През 2023 г. петролната зависимост на Русия от Китай може да нарасне дори още повече - до 2,2 милиона барела на ден или дори до 2,5 милиона, ако Китай реши да купи повече петрол, за да попълни търговските или стратегическите си резерви, пише Bloomberg.
На свой ред руският автомобилен пазар, на който преди се предлагаха десетки западни и азиатски марки, се превръща в китайско владение. Предвид факта, че до края на 2022 г. продажбите на нови автомобили се сринаха с 59%, делът на китайските марки се е увеличил от 7,5% на 19,4%, според "Автостат".
Русия се опитва да привлече китайски производители в изоставените от западните концерни фабрики, но в миналото тя прекара много години в дълбока локализация на производството (което стимулира развитието на местната икономика) и в случая с китайците всичко трябва да започне отначало, казва икономистът Вахтанг Парцвания, доцент в Руската академия за народно стопанство и държавна служба към президента на Руската федерация (РАНХиГС), най-голямата академия в Русия. Освен това, за разлика от западните компании, китайските фирми стават просто партньори на руските, но не и собственици на активи, поради което не се интересуват от инвестиции и развитие на местното производство.